Първата среща на децата с изкуството и защо след три е вече късно

Share

Когато за първи път разбрах, че Моцарт проявява музикалния си талант на 3-годишна възраст и композира от 5-годишен си помислих, че това е изключителна дарба, с която е роден. Години по-късно отново попаднах на информация за Моцарт, но вече като майка забелязах нещо в биографията му, което ми беше убягнало при първия прочит. Той е син на известния композитор и педагог Леополд Моцарт, който го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган от най-ранна възраст.

Вярвам, че всички новородени деца си приличат и от нас зависи образът им в бъдеще. Периодът от раждането до тригодишна възраст е ключов в полагането на стабилни основи, върху които впоследствие да се гради. Бебетата и малките деца имат много способности – плуване, възможност да учат няколко езика едновременно и умение да разбират музиката. Съвременните изследвания доказват, че на тригодишна възраст развитието на клетките на главния мозък вече е завършено на 70-80 %. 

Четенето на книги, слушането на класическа музика и запознаване с изкуството в тази възраст е задължително за развитие на способностите на детето.  Концертите, театралните постановки и изложби събуждат интереса към изкуството, възпитават стойностни естетически ценности и вкус и то в най-важния етап. Мозъкът на детето може да побере неограничен обем информация. По-вероятно е да не успеем да задоволим нуждите му за пълноценно развитие от това да го претоварим.

Спомням си момента, в който реших, че е време да заведа дъщеря си на театър. Преди дни беше навършила една година, а аз обмислях това важно и за двете ни събитие от няколко месеца. Въодушевена избрах подходяща постановка, купих билети и споделих с няколко приятелки. Тук дойде и изненадата за мен, тъй като реакциите бяха „Тя е много малка и нищо не разбира“, „Няма да издържи 40 минути, ще плаче и веднага ще си тръгнете“, „Това е забавление за теб, а не за детето“.

Макар да не загубих съвсем ентусиазъм, тръгнах към театъра с нагласата, че е възможно и не всичко да мине както аз очаквам. В този период дъщеря ми беше много привързана към мен и, хваната за крака ми, плахо наблюдаваше по-големите деца, които тичаха около сцената.

Когато музиката започна и актьорите се появиха, се случи чудото за мен. Срамежливото ми момиче пусна крака ми и започна да се смее и танцува, първо по-плахо, а след няколко минути вече се забавляваше с останалите деца. Не усетихме как мина времето и си тръгнахме усмихнати и заредени. От този ден посещението на театър и музикални събития се превърна в наша любима традиция.

Разказвам тази история, не защото смятам, че дъщеря ми е следващият Моцарт, а защото вярвам, че е важно какви семена ще засеем точно в този период, когато мозъкът се развива с най-бързи темпове. Мисията ни като родители е да създадем стереотип на истинското и ценното, което да бъде основа за по-нататъшния живот.

Темата за ранното детско развитие и нуждата от култура и изкуство в първите години на детето е изключително добре развита от Масару Ибука, японски инженер и предприемач, основател на технологичния гигант „Сони”.

Автор: Теодора Рускова – Дарунска

Коментари

Leave A Comment

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!