Сирнената попара като крайъгълен камък в детското израстване

Share

Всеки е ял сирнена попара – и вкъщи, и у баба си, и в градината. Някои си спомнят за нея с умиление, други… е, с отвращение. За мен сирнената попара е част от моята идентичност, различна от идентичността на сестра ми – тя обичаше (всъщност просто ядеше, защото като дете принципно не обичаше храна) попара с прясно мляко и захар, а аз – сирнена. Така или иначе, сирнената попара е част от детството, при това ранното, която оставяме там и не пренасяме в по-нататъшния си живот (за добро или зло).

Докато не започнах да отглеждам свое дете, бях дори забравила за съществуването на това достижение на млечната кулинария. Може би и нямаше да се сетя, защото литературата, която четох, готвейки се за майка, не споменаваше за надробен в течност хлебец. Явно имах и големи пропуски в бг-мама културата си (малко ме дразнят лафчета като „педито“, „мъжо“, „свекито“, „АМ“ и пр., та трудно се зачитам задълго).

Но за какво са свекървите освен за да ви вкарват в правия път, да запълват пропуски от всякакъв тип и да осигуряват семейното ви щастие и здравето на наследниците? И без друго с раждането на първото ми дете със свекърва ми си намерихме още един повод за нездравословна конкуренция за сърцето на любимия ни мъж (единствен син и съпруг)… Добре че живеем на много километри разстояние.

В този контекст сирнената попара постепенно се очерта като значима тема в нашите съвместни усилия за отглеждане на поколение. Първото ми дете беше страшно злоядо, ядеше 4 манджи, сред които важно място заемаше банановата каша. Няколко пъти свекървата ме подпитва защо не му правя сирнена попара. Наистина, веднъж опитах – по всички правила, със сухар и чай, но тя не попадна в селекцията храни, ставащи за ядене.

При едно от гостуванията си свекървата реши да вземе в свои ръце този проблем и да го реши веднъж завинаги. Под предлог да поспя една сутрин взела детето, като се събудило, и го настанила на столчето с приготвената предварително супер бабина сирнена попара. Ставам аз и я заварвам с маймунджилъци и театри да залъгва детето и да тика попарата в ухилената му уста. Веднага заяви победоносно: „Ето, яде попара, ти защо казваш, че не яде“. Това преведено от свекървински означава: „Доказах, че не ставаш за майка (нито на сина ми, нито на внука ми)“. Гостуването приключи скоропостижно, а сирнена попара реално синът ми прояде, когато прояде и всичко останало, някъде към 4.

Ето как стана това. Втори номер, за разлика от брат си, ядеше всичко без четири манджи. Той научи брат си да яде. В продължение на месеци не се бях срещала за сирнена попара, но при едно гостуване при баба си двамата дружно хапнали от тази насъщна храна. Бях своевременно уведомена по месинджъра: „Момчетата са добре, ядат попара“. Това на свекървински означава: „Добре че ги доведохте дечицата, че да ги нахраня (…горкият ми син как ли гладува в момента!?)“. Отговорих с един палец, с какъвто отговарям на всички изпратени линкове със съвети за отглеждане на деца от типа на „Как да не разглезваме децата“, „Какво е да имаш син“, „Колко са важни бабите за израстването на децата“…

Сега сирнена попара им прави баща им, когато ме няма и бърза да приготви нещо лесно вечер. Също и когато са болни, защото е лесна за преглъщане храна. Гледайки сирнена попара, честно казано, не мога да си представя как съм яла като дете, изглежда страшно гнусно с този набъбнал хляб. Чудя се дали сирнената попара е важна сама по себе си или е нашата ябълка на раздора, точката на междупоколенческия сблъсък, трофеят от поредната битка за сърцето на любимия мъж…

Наскоро гостувахме с номер три у свекървата. Виждайки, че я храня с пюре, щастливо възкликна „Ау, ами че тя готова за сирнена попара!“ (на свекървински „И тук ще се провалиш!“)… 😉

Текст и снимка: ПоПоТам

Коментари

Leave A Comment

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!