7 важни причини да предпочетем за децата театъра пред телевизията

Share

Дори най-малките деца всеки ден гледат телевизия или клипчета в Ютюб и други платформи за видео развлечения. Много често и в почивните дни ги оставяме да прекарват доста време пред телевизора, таблета, компютъра, за да можем да си дадем глътка време за отдих или справяне с домакинската работа.

Никой не отрича предимствата, които ни дават технологиите, нито смятаме да заклеймяваме телевизията и превъзнасяме театъра. Има обаче няколко много важни причини поне от време на време да предпочетем за децата живия спектакъл пред този от екрана.

1. В театъра приказката е приказка, а действителността – действителност

В театъра детето се озовава в реално пространство, с реални предмети и хора. То на живо наблюдава действията и чува гласовете на актьорите. Така мъникът няма да „се вкарва във филми“ и да живее в измислен свят, а по естествен път ще схване границата между действителност и изкуство.

2. Театърът развива наблюдателност и критичност

Сценичните представления разчитат на спецефекти много по-малко, отколкото телевизията и киното. В театъра зрителят вижда само това, което става на сцената, няма камера, която да го прехвърли на друго място, да отреже кадър, да покаже лице в едър план, да промени визуално средата. Това развива у зрителя внимателност, способност да възприема, дава му възможност за по-трезва преценка. С две думи, театърът не заблуждава и не зомбира, а подтиква към съставяне и изразяване на мнение.

3. Театърът стимулира аналитичното и логическо мислене

В театъра нещата стават много по-бавно, отколкото в телевизията и киното. Така детският мозък има време „да смеле“ информацията, която постъпва към него от сцената и да реагира адекватно на ситуацията, да сравнява, да си направи изводи, да не губи връзка със себе си.

4. Театърът „тренира“ въображението

В театъра има много повече условности, отколкото в телевизионно предаване. Театралният спектакъл в много по-голяма степен разчита на въображението и опита на зрителя. Неподвижни декорации, пропускане на големи отрязъци от време, за които зрителят се оставя да се досети какво е станало, пестелив реквизит или преувеличен грим, както и още много други характерни за театралния спектакъл белези са мощни стимули за полет на въображението. Едва ли е нужно да обясняваме колко е важно да се развива това качество у децата!

5. Театърът формира естетически ценности

Като следствие от всичко изброено дотук, театърът дава на децата по-добри възможности да изградят стойностни естетически идеали. С какво това ще им помогне по-нататък, ако няма да се занимават с изкуство? По-широкият кръгозор, способността за преценка и взискателността са много ценни качества за всеки човек, съгласни сте, нали?

6. В театъра зрителят е активен участник в играта

Дори това да е обикновен, а не интерактивен спектакъл, играта на актьорите винаги се влияе от реакциите на публиката. А детската публика е най-искрена и непосредствена, което просто задължава и изпълнителите на ролите да бъдат такива. Театралният зрител също има главна роля в спектакъла, от него тук и сега зависи дали едно представление ще премине с успех, той може дори да го провали. Това  е много ценен опит на себеизява, който не може да се сравни със смяната на телевизионния канал или пускането на друго клипче на компютъра. Обратната връзка, която съществува между публика и актьори, дава възможност на децата в залата за едно смислено емоционално преживяване с последващ анализ и интерпретация на посланията на спектакъла.

7. В театъра зрителят не е сам

Емоционалното и интелектуално състояние на публиката в театъра е съвсем различна от тази пред екрана. Зрителят става част от една особена общност, чието присъствие непрекъснато усеща и с която има съвместни изживявания. Опит, който работи за процесите на изграждане на самочувствие, идентичност и емоционална интелигентност у детето.

Текст: Мая Вълова – ПоПоТам

Коментари

Leave A Comment

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!