Приказка за баба Марта, Пижо и Пенда или Кое е по-хубаво

Share

На Андрей

Тази история може да се е случила, може и да не се е случила,

но ми се стори забавна и реших да ти я разкажа.

 

В селото на баба Марта живеели момиче на име Пенда и момче на име Пижо. Децата всеки ден играели заедно, но игрите им често завършвали с кавга, защото все не можели да се разберат кое е по-хубаво – зимата или лятото, слънцето или снегът. Пижо много обичал да се пързаля с шейна, да кара ски, да прави снежни ангели и да води битки със снежни топки. На Пенда пък ù харесвало да плува в реката, да тича по тревата, да кара колело, да слуша песента на лястовичките и да пие студена лимонада.

– А студена лимонада никой няма да ти разреши да пиеш, когато навън е зима – твърдяла Пенда.

– На теб може и да не ти разрешават, ама на мен ми разрешават – дразнел я Пижо. – Ако искаш да знаеш, и сладолед ми разрешават през зимата. Аз да не съм някое момиче, да се разболявам от едно духване на вятъра. Освен това много обичам горещ билков чай. А няма нищо по-хубаво от горещ билков чай след ден, прекаран в снежни игри.

– Да, ама когато навън е топло, няма нужда да се навличаш с шапки, шалове и ръкавици – не отстъпвала Пенда. – И можеш да караш колело и ролери.

Така се карали всеки ден. През лятото Пенда едва уговаряла Пижо да отидат на плаж, а през зимата се съгласявала да отиде с него на пързалката само ако ù обещаел, че ще я вози с шейната много внимателно, да не би да падне в снега. Е, вярно, на Пижо също му харесвало да се къпе в реката и да кара колело, а Пенда много обичала, когато има дебел пухкав сняг, от който можеш да направиш огро-о-о-мен снежен човек с нос от най-големия морков, намерен в хладилника. Но и двамата държали това в тайна, защото мислели, че ако си признаят, другият ще им се присмива.

Баба Марта често слушала кавгите на двете деца и се чудела какво да направи, за да ги накара да престанат да се карат. Един ден Пижо и Пенда били особено неотстъпчиви и спорили толкова дълго, че забравили да нахранят птичките в парка, както иначе правели всеки ден. Това много натъжило баба Марта.

– Добре, щом сте толкова опърничави, от този ден нататък в нашето село няма да дойдат нито зимата, нито лятото – рекла тя на децата. От днес ще има и студ, и слънце, но нито ще можете да се пързаляте с шейна, нито ще можете да се къпете в реката.

И оттогава в селото на баба Марта станало така – и слънце грее, и сняг се сипе, и вихрушка се вие, и дъжд вали, времето непрекъснато се променяло и никога не се знаело какво ще бъде на другия ден. Тъкмо натрупа сняг, Пижо нахлупи шапката, нахлузи ръкавиците, грабне шейната и хукне към пързалката, но докато стигне – пекне слънце и снегът започне да се топи. Тогава Пенда обува сандалите и яхва велосипеда, за да отиде на реката, но още докато завие зад ъгъла, духва остър вятър, струпва оловни облаци и заръсва леден дъжд. Така продължило цял месец. Двете деца пак започнали да играят заедно и постепенно усетили, че вече не се карат, а все по-често си говорят с тъга било за зимните, било за летните игри.

– А помниш ли – казвала Пенда, – когато за пръв път правихме снежен ангел, как ме беше страх да легна по гръб в снега, и как ти постла върху него якето и шала си, за да не ми стане студено? А помниш ли как намерихме на тавана стара сламена шапка и я сложихме на снежния човек?

– Помня – отговарял Пижо. – А ти помниш ли как ме научи да плувам в реката? А как си изпуснах сладоледа на плажа и кучето Пешо го изяде целия, а ти му даде и твоя, за да не ми е тъжно? А помниш ли състезанието с ролкови кънки миналото лято, което спечелихме заедно?

Така децата разбрали, че няма значение дали е лято или зима, а най-важното е да бъдат заедно.

Баба Марта ги чула, усмихнала се и казала:

– Добре, нека се върнат и лятото, и зимата, а през пролетта и есента ще си спомняме за тях, ще ги очакваме и ще се радваме на красотата на природата.

Минали години, Пижо и Пенда пораснали и тръгнали по света, за да го опознаят и научат нови неща. А баба Марта разказвала на децата в селото за момичето и момчето, които все се карали, докато не разбрали, че няма нищо по-важно от приятелството и любовта. И докато разказвала, от бяла и червена прежда правела мънички момиченца и момченца, хванати с преплетена връвчица, и ги раздавала на децата с пожелание за здраве и радост.

 

© Текст: Мия Вълова

© Илюстрации: Яна Цанева

Коментари

Leave A Comment

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!